23 дек. 2018 г., 00:57

Божествена приказка

987 0 0

Роди се бог - зиме, късно през нощта,

сред ясли, слама, тор и скотска миризма,

от бутилка вино, хлебец, няколко яйца,

се пръкна образът божествен в човешката глава.

 

Ще прилича той на мен! Ще ми помага в самота.

Пръв приятел ще ми бъде в радост и беда.

Опора в живота и пазител на честта.

Честит ще бъда аз - с хармония на мисълта.

 

Ех, колко удобно, над теб все някой да бди,

като овца младенец, сред стадо грижовни овци.

И аз веднъж мира да видя от глутница хорска, уви,

не съм агнец, а добрите пастири са просто мечти.

 

Така се получава, щом чобанинът не спи.

Луната пълна свети над заспалите ели.

Държат го мисли разни, за божества и за жени.

Снежецът тихо пада, ах, прекрасно е нали !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Митков Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

54 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...