Божествена приказка

Роди се бог - зиме, късно през нощта,

сред ясли, слама, тор и скотска миризма,

от бутилка вино, хлебец, няколко яйца,

се пръкна образът божествен в човешката глава.

Ще прилича той на мен! Ще ми помага в самота.

Пръв приятел ще ми бъде в радост и беда.

Опора в живота и пазител на честта.

Честит ще бъда аз - с хармония на мисълта.

Ех, колко удобно, над теб все някой да бди,

като овца младенец, сред стадо грижовни овци.

И аз веднъж мира да видя от глутница хорска, уви,

не съм агнец, а добрите пастири са просто мечти.

Така се получава, щом чобанинът не спи.

Луната пълна свети над заспалите ели.

Държат го мисли разни, за божества и за жени.

Снежецът тихо пада, ах, прекрасно е нали !