Божествена приказка за Началото
Божествена приказка за Началото
... Най-първо дойдоха при нас Боговете
и те ни научиха как да се любим,
и с тях заживяхме щастливо, обзети
от общата страст към красиви заблуди...
И беше Живота безкрайна наслада,
цветя ароматни цъфтяха без име,
а Вятърът носеше с тръпна прохлада
безбройни желания необясними...
И Времето свършваше вечер със залеза,
но сутрин започваше пак със зората,
а нощите бяха препълнени с хаоса
на чудно безвремие неосъзнато...
В небето изящни звезди и съзвездия
пътуваха нощем в безкрайни кервани
и чакаха там, във космичните бездни,
да бъдат и те със любов обладани...
И всичко, което до нас се докосваше,
и усещахме взривно, но непознато-
кръщавахме с обич и нежност, а после
се радваха дълго и в транс сетивата...
В небето летяха безименни птици
танцувайки радостно със ветровете,
а щом припознахме и всяка тревица
именувахме даже и Боговете...
И с тях заживяхме във Страст земетръсна,
и от общата младост във еуфория,
а после там някой умря, но възкръсна...
... А то си е вече друга история!...
Коста Качев,
31.01.2015.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
