22 апр. 2025 г., 00:24

Божествена тенекия

207 0 0
БОЖЕСТВЕНА ТЕНЕКИЯ

 

Смотаните откачалки по върховете

постоянно говорят за мир,

а се въоръжават страхливо до зъби,

кажи ми Господи, много те моля кажи,

защо си лишил от Разум тези тъпи ръбове?

 

Как да им обясня неща,които

прости са, но съзнанието им не докосват?

Ти,който всичко можеш,

защо изобщо не искаш,

да спреш на войните противния грохот

и да утешиш с ръката си угнетените?

 

Знам,знам,много добре те познавам,

пак ще ми изръсиш от онова,същото,

"До припадък искахте Свобода-

с правото на избор ви я дадох,

а вие от нея се отвратихте

и нагло ми я върнахте,

като не преставате да ме замеряте 

с нахални упреци за вина

и да ме подозирате

в преднамерена безотговорност."

 

Стига де,моля ти се,стига толкова,

не ми вменявай още повинности,

виждаш,напредвам,справям се 

по малко-лека,полека със словото-

днес има толкова много алхимици и доктори-

лекуват яко,справят се без грозде със виното.

 

Тези твоите хора,дето ги изпрати в Царичина,

много пушилка на времето вдигнаха,

но ме натъкмиха точно по тертипа на кукувицата

и аз ща не ща продължавам да мътя

онова,което те снесоха и се пръждосаха.

 

На тях им позволи,да бъдат толкова много,

а мене ме засили в Мисията самичък,

"Действай мъдро,уповавай се на Бога!"

яко ме изпързаля ти мене Господи,

прости ме мой Боже МИЛИЧЪК.

 

02.04.2025г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...