13 мая 2009 г., 08:03

Божествено

Поэзия

872 0 2

Божествено

                                              Днес, искам да се любим нечовешки.
                              Богиня ще съм аз, а ти пък Бог.
                                              Ще бъдем грешно с теб, безгрешни.
                                              Ще се погубим в пламенна любов.

                                              Когато кажа ти, че те обичам,
                                              светът ще се залее с тишина.
                                              Единствено на тебе ще се вричам.
                                              Един и мой, Божествен във Света.

                                              Но няма те. Измислих те. Прости ми!
                                              Все пак, дано те има на Света.
                                              Дано си имаш своята Богиня -
                                              единствено Божествена - една.

                                              Сега угасям бавно светлината.
                                              Благодаря на истинския Бог!
                                              Божествено ми стана на душата
                                              от този истински човешки монолог!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....