13.05.2009 г., 8:03

Божествено

867 0 2

                              Божествено

 

 

                                              Днес, искам да се любим нечовешки.
                                              Богиня ще съм аз, а ти пък Бог.
                                              Ще бъдем грешно с теб, безгрешни.
                                              Ще се погубим в пламенна любов.

                                              Когато кажа ти, че те обичам,
                                              светът ще се залее с тишина.
                                              Единствено на тебе ще се вричам.
                                              Един и мой, Божествен във Света.

                                              Но няма те. Измислих те. Прости ми!
                                              Все пак, дано те има на Света.
                                              Дано си имаш своята Богиня -
                                              единствено Божествена - една.

                                              Сега угасям бавно светлината.
                                              Благодаря на истинския Бог!
                                              Божествено ми стана на душата 
                                              от този истински човешки монолог!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...