pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17026
20 окт. 2024 г., 19:08

Божи дар 

  Поэзия » Философская
185 7 14

 

          „И който приема едно такова дете

          в Мое име, Мене приема“ (Мт. гл. 18)

 

В лошата приказка майка оставя

рожбата друг да я гледа – сама.

Скача сърцето ѝ или забавя

ритъма, скрило живот в пелена?

 

Как се измерва студът на душата

и не поникнала съвест в очи?

В мен се съсирва от милост сълзата,

прагът в сърце се превръща, мълчи.

 

Грешната сянка зад ъгъл завива,

сякаш я вика – проплаква гласче.

„Чакам те, мамичко, живо съм, живо...“

Тъжно платно ли съдбата тъче?

 

Млада женица, дочула детето,

бърза врата да отключи в нощта.

Трепва душата ѝ: – Дар от небето!

Господи, чул си ме! – шепне си тя.

 

Светят очите на Девата, плаче

стара икона, реди благослов:

– Майка бъди му, да стане юначе!

И накърми го ти с Божа любов!

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Умееш да прегръщаш с думи! Гушкам те, далечна и толкова близка са сързето ми Роси!💋
  • Горчи от този стих. За някой наказание, за друг божи дар! Поздравления, Мари!
  • Права си, че никой не знае каква е причината да оставят детето си..., дано Бог е отредил да влезе в добро и сплотено семейство, което ще го дари с обич и родителски грижи! Благодаря ти, Краси!🥰
  • Не ги разбирам тези жени, но ние не може да съдим никого. Никой не знае цялата истина, а и дори да я знае, всеки си пише тефтера сам. Другите дописват..
    Стихът ти е много издържан и силен. В крайна сметка може би съдбата на детето е отишла в по-добри ръце... Позицията ти е ясна.
  • Привличат ме социалните теми, макар че с тях натъжавам читателите си. Благодаря, че намина, Мини!
  • Колко много жени оставят децата си и подминават, сякаш не са от сърце откъснати, а от камък! Много трогателно, Мария!
  • Вили, добре, че сред жестокостите в този свят има добрини и човечност, всеотдайна обич и истински майчини чувства. Извини ме, че денят ти започва с това тежко стихотворение! 💖Благодаря, че коментира! Хубав ден и успешна седмица, мила😍!
  • Трудно ми е даже нещо да кажа.
    Застана ми буца.
  • Тъжното и радостното винаги вървят ръка за ръка, но се молим щастливите мигове да са повече. Благодаря за топлите коментари, Ели, Доче и Гош!💖 Успешна седмица да имате!👍
  • Силно и докосващо.
    Поздравявам те.
  • "Тъжно платно ли съдбата тъче?"
    И шарките са винаги различни,
    но болката е винаги една.

    Усетих на горчивото вкуса; Поздравления за позицията!
  • Прекрасен стих, Мария! Толкова вълнуващ, тъжен и радостен едновременно! Поздравявам те!
  • Благодаря ти, Дейна! И аз съм виждала такива "майки" в младите си години. Госпожицата нямаше търпение да го роди и да го даде на държавата, а с парите да си купи нови дънки!!! И, при това, не беше циганка...
  • Има такива "майки" за съжаление.
    Хваща за гърлото този стих.
    Поздравления, Мария!
Предложения
: ??:??