4 сент. 2022 г., 10:21

Божия заръка

553 3 11

В земята пръхка семенце посей

от него житен клас да избуи.

Дъждецът летен жито да полей,

от златна нива хляб да се роди.

 

До кладенец букачка посади

със ствол висок и кичеста корона.

От нея - гъсти букови гори,

под сянката да сядаш за отмора.

 

В земята бащина основи положи

на къща бяла със чардак прохладен.

В огнище топло ти я превърни

и нагости и уморен, и гладен.

 

На бяла вишна люлка завържи

във нея рожбите си да отгледаш.

Родът човешки тъй ще продължи,

във детските очи щом се огледаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златка Чардакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От все сърце благодаря, Боряна!
  • Задушевна, смислена и красиво предадена заръка! 🌹
  • Благодаря!
    Радвам се, когато си тук, Жени! Ценя мнението ти!
  • Това е един много мъдър стих, Злати... да усетиш земята, да чуеш гласа ѝ... и да помниш, че е бащина, и да има кой да те посрещне... Браво!
  • Благодаря, Миночка! Благодаря, Силвия! Благодаря, Скитница! Благодаря, Ирина! Прекрасни дами, за мен е чест и удоволствие да съм сред Вас!
    Мила Ири, корените винаги ни връщат към себе си. Връзката ми със село и със земята бащина никога не е прекъсвала. Обичам да се връщам там! Добре, че още си имам майчица, която да ми отваря вратата!
    Чардак, каквато е и фамилията ми, е различно от балкон, тераса, веранда. Част е от къщата, под покрива е, достатъчно голяма, за да събира цялата рода в топлите летни вечери. Отворен е от една (отпред), най-много от две страни.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...