4 sept 2022, 10:21

Божия заръка

  Poesía » Civil
552 3 11

В земята пръхка семенце посей

от него житен клас да избуи.

Дъждецът летен жито да полей,

от златна нива хляб да се роди.

 

До кладенец букачка посади

със ствол висок и кичеста корона.

От нея - гъсти букови гори,

под сянката да сядаш за отмора.

 

В земята бащина основи положи

на къща бяла със чардак прохладен.

В огнище топло ти я превърни

и нагости и уморен, и гладен.

 

На бяла вишна люлка завържи

във нея рожбите си да отгледаш.

Родът човешки тъй ще продължи,

във детските очи щом се огледаш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От все сърце благодаря, Боряна!
  • Задушевна, смислена и красиво предадена заръка! 🌹
  • Благодаря!
    Радвам се, когато си тук, Жени! Ценя мнението ти!
  • Това е един много мъдър стих, Злати... да усетиш земята, да чуеш гласа ѝ... и да помниш, че е бащина, и да има кой да те посрещне... Браво!
  • Благодаря, Миночка! Благодаря, Силвия! Благодаря, Скитница! Благодаря, Ирина! Прекрасни дами, за мен е чест и удоволствие да съм сред Вас!
    Мила Ири, корените винаги ни връщат към себе си. Връзката ми със село и със земята бащина никога не е прекъсвала. Обичам да се връщам там! Добре, че още си имам майчица, която да ми отваря вратата!
    Чардак, каквато е и фамилията ми, е различно от балкон, тераса, веранда. Част е от къщата, под покрива е, достатъчно голяма, за да събира цялата рода в топлите летни вечери. Отворен е от една (отпред), най-много от две страни.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...