4.09.2022 г., 10:21 ч.

Божия заръка 

  Поезия » Гражданска
299 3 11

В земята пръхка семенце посей

от него житен клас да избуи.

Дъждецът летен жито да полей,

от златна нива хляб да се роди.

 

До кладенец букачка посади

със ствол висок и кичеста корона.

От нея - гъсти букови гори,

под сянката да сядаш за отмора.

 

В земята бащина основи положи

на къща бяла със чардак прохладен.

В огнище топло ти я превърни

и нагости и уморен, и гладен.

 

На бяла вишна люлка завържи

във нея рожбите си да отгледаш.

Родът човешки тъй ще продължи,

във детските очи щом се огледаш.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • От все сърце благодаря, Боряна!
  • Задушевна, смислена и красиво предадена заръка! 🌹
  • Благодаря!
    Радвам се, когато си тук, Жени! Ценя мнението ти!
  • Това е един много мъдър стих, Злати... да усетиш земята, да чуеш гласа ѝ... и да помниш, че е бащина, и да има кой да те посрещне... Браво!
  • Благодаря, Миночка! Благодаря, Силвия! Благодаря, Скитница! Благодаря, Ирина! Прекрасни дами, за мен е чест и удоволствие да съм сред Вас!
    Мила Ири, корените винаги ни връщат към себе си. Връзката ми със село и със земята бащина никога не е прекъсвала. Обичам да се връщам там! Добре, че още си имам майчица, която да ми отваря вратата!
    Чардак, каквато е и фамилията ми, е различно от балкон, тераса, веранда. Част е от къщата, под покрива е, достатъчно голяма, за да събира цялата рода в топлите летни вечери. Отворен е от една (отпред), най-много от две страни.
  • И мен ме върна много назад спомени нахлуха в главата ми, станами много мило и приятно!
  • Поздравления! Беше удоволствие!
  • Романтика чрез послания!...Защо хората обожават селската идилия, пишат за нея, дори да не живеят вече там?... Вероятно има някаква магия, която за съжаление аз не познавам...Майсторски си изразила това, Злати! "Къща бяла със чардак прохладен"...Би ли ми обяснила тоя чардак, нали е дървен балкон? Е, такъв имахме в градската ни къща в Лом, но нещо друго го наричахме...Вечер изнасяхме дюшеци и завивки и спяхме там, че беше хладно..Дворчето ухаеше от нацъфтелите петунии,полети с вода, щурците пееха, а комари като лястовици големи довършваха този "хор"... Виж къде ме върна и ти...
  • Прекрасно е! Изпълни ме с топлина и умиление!
  • Тони, благодаря за подкрепата! Сърцето диктува и редовете сами се пишат.
  • Много хубаво послание за бащината земя. Лъха на топлина и уют!
    "В земята бащина основи положи
    на къща бяла със чардак прохладен."
    Браво, Злати!
Предложения
: ??:??