В земята пръхка семенце посей
от него житен клас да избуи.
Дъждецът летен жито да полей,
от златна нива хляб да се роди.
До кладенец букачка посади
със ствол висок и кичеста корона.
От нея - гъсти букови гори,
под сянката да сядаш за отмора.
В земята бащина основи положи
на къща бяла със чардак прохладен.
В огнище топло ти я превърни
и нагости и уморен, и гладен.
На бяла вишна люлка завържи
във нея рожбите си да отгледаш.
Родът човешки тъй ще продължи,
във детските очи щом се огледаш.
© Златка Чардакова Всички права запазени