30 апр. 2014 г., 21:13

Божият съд

1.3K 0 3

 

Дълго чакано повелие

на душите за съд ще възвести

В покоите на умрелите

гласът Му ще прогърми

 

После телата ще възкръснат

Духът ще оживи плътта

И от пръстта ще се откъснат

при звук на седмата тръба

 

Божият съд е пределно ясен

Всеки знае своите дела 

За смирени Раят е прекрасен

За злите вечен огън и тъма


И не за грях те в ада ще горят

Но понеже яхнали гордостта 

Презряха в тоз лъжовен свят

протегнатата божия ръка 

 

Затуй не казвай че е без значение

дали си плакал или безгрижно смял 

Сам човек кове своето спасение

И сам забива в сърцето си кинжал

 
 

 

 




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мъртвец Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на Санвали!Благодаря на Римоза!И на Тото благодаря за коментара ,но искам да му кажа ,че под моите произведения не толерирам хапливи закачки между читателите.
  • Оригинален, мъдър стих, който съдържа актуално послание!
    ПОЗДРАВИ!
  • Споделям финала!

    Поздрав, skeleton!

    Честит празник!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...