12 февр. 2021 г., 08:28

Болен Тарльо

677 1 5

Днеска Тарльо пак е болен,

май е хванал тежък грип,

кашля, киха, но е спорен,

птичи, свински или Ко-вид.

Гърлото го наболява,

а в главата сто пчели,

бръмкат, жилят, нараняват

даже острите бодли.

Малък Ежко охка, пъшка,

сълзи рони: "Ох, боли!

Има ли за мене прошка,

лек за страшните беди?

Май ще ида да попитам

Прасчо, що ме зарази

или Врабчо да изпитам,

вирусите как реди?"

Първо срещна се със грухчо,

после с чик-чирика сам,

но не срещна този "пухчо"

отговор от двама там.

И за Ковида попита

прилепчо летящ в нощта,

що не гледа, где прелита,

а се рее из света.

Мисли Тарльо, що е болен

и се сети изведнъж,

бе забравил си чадъра

вчера в есенния дъжд.

И сега му се налага

във леглото много блед,

сто компреса да си слага,

топъл чай да пие с мед.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса!
    Поздрави, Танче!
    Така е, когато гората е още с белоснежни ризи и пендари от кокичета, се търкулват като жълтици, утрините скрежни, попили онзи горски дъх на мъх, изсъхнали листа и кехлибарена смола!
    Тополите и върбите без зеленина, в утрото всичко киха и кашля, скрити под горски чадър, дъждът довява все още зимни пеперуди, покрити с неонов блясък и ковалт!
  • Дочи, благодаря ти, миличка! И да гушнеш малката от мен!
  • Миличкият.Прекалил е
    и с дъжда, и с новините.
    Вече ще са му любими
    приказките за пчелите,
    за чадърчето и чая.
    Болка идва и отлита,
    а поуката е в края.

    Страхотно е Таничка! Още утре ще го прочета на внучката.
    .
  • Благодаря ти, Гоше! И да се знае, не всяка болест е от вируси.
  • Ех, другият път да знае, в дъжда, с чадърче 😊
    Поздравявам те.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...