Болен Тарльо
Днеска Тарльо пак е болен,
май е хванал тежък грип,
кашля, киха, но е спорен,
птичи, свински или Ко-вид.
Гърлото го наболява,
а в главата сто пчели,
бръмкат, жилят, нараняват
даже острите бодли.
Малък Ежко охка, пъшка,
сълзи рони: "Ох, боли!
Има ли за мене прошка,
лек за страшните беди?
Май ще ида да попитам
Прасчо, що ме зарази
или Врабчо да изпитам,
вирусите как реди?"
Първо срещна се със грухчо,
после с чик-чирика сам,
но не срещна този "пухчо"
отговор от двама там.
И за Ковида попита
прилепчо летящ в нощта,
що не гледа, где прелита,
а се рее из света.
Мисли Тарльо, що е болен
и се сети изведнъж,
бе забравил си чадъра
вчера в есенния дъжд.
И сега му се налага
във леглото много блед,
сто компреса да си слага,
топъл чай да пие с мед.
© Таня Мезева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Дочи, благодаря ти, миличка! И да гушнеш малката от мен!
-
Миличкият.Прекалил е
и с дъжда, и с новините.
Вече ще са му любими
приказките за пчелите,
за чадърчето и чая.
Болка идва и отлита,
а поуката е в края.
Страхотно е Таничка! Още утре ще го прочета на внучката.
. -
Благодаря ти, Гоше! И да се знае, не всяка болест е от вируси.
-
Ех, другият път да знае, в дъжда, с чадърче 😊
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави, Танче!
Така е, когато гората е още с белоснежни ризи и пендари от кокичета, се търкулват като жълтици, утрините скрежни, попили онзи горски дъх на мъх, изсъхнали листа и кехлибарена смола!
Тополите и върбите без зеленина, в утрото всичко киха и кашля, скрити под горски чадър, дъждът довява все още зимни пеперуди, покрити с неонов блясък и ковалт!