ninasar (Nina Sarieva)
253 2006
3 мая 2022 г., 20:02

Болезнен спор 

  Поэзия » Другая
282 3 6

Животът понякога толкова грубо ме удря,

че въздух едва си поемам и скърцам от болка,

главата кънти и наоколо става безлюдно,

в очите ми кръв се събира. Той пита ме: “Колко?“

 

Колко още да удря, за да остана послушна,

в любовта да не вярвам и в разните там чудеса,

да следвам съдбата, додето букета си гушна,

да не викам излишно, била тя добра или зла.

 

Да избягвам да търся скрити магически руни

и да шия криле на измислени, пъстри мечти,

да действам разумно, да пазя мира помежду ни

и да бъда щастлива, така както той нареди.

 

Как да му кажа, че аз съм дете на Вселената,

че кръвта ми понякога свети в светло лилаво

и спомням си случки в предишни животи родени,

в които да бъда различна е моето право,

 

че моите пътища пресичат места изоставени

и срещат се с други души като мен непокорни.

Животе, обичаш ме ти, защото изправена

стоя срещу тебе, и аз те обичам! Безспорно!

© Nina Sarieva Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??