Болезнен спор
Животът понякога толкова грубо ме удря,
че въздух едва си поемам и скърцам от болка,
главата кънти и наоколо става безлюдно,
в очите ми кръв се събира. Той пита ме: “Колко?“
Колко още да удря, за да остана послушна,
в любовта да не вярвам и в разните там чудеса,
да следвам съдбата, додето букета си гушна,
да не викам излишно, била тя добра или зла.
Да избягвам да търся скрити магически руни
и да шия криле на измислени, пъстри мечти,
да действам разумно, да пазя мира помежду ни
и да бъда щастлива, така както той нареди.
Как да му кажа, че аз съм дете на Вселената,
че кръвта ми понякога свети в светло лилаво
и спомням си случки в предишни животи родени,
в които да бъда различна е моето право,
че моите пътища пресичат места изоставени
и срещат се с други души като мен непокорни.
Животе, обичаш ме ти, защото изправена
стоя срещу тебе, и аз те обичам! Безспорно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
