Когато за нея си мислиш ти,
аз виждам, при мене не си...
Все още между нас е тя,
една любов, жена – мечта...

Докога ли ще си спомняш ти
как нощем леко спи
и устните й как целуват?
Кажи нима си струва?...

Нима не те боля жестоко,
когато тръгна си така?
Прониза те така дълбоко,
загърби просто любовта...

Заби в гърба ти нож 
и сам стоеше цяла нощ...
Ала сякаш ти си и простил
това, че бавно те уби...

А нощем нея ли сънуваш,
кажи ми, нека знам това?
За туй ли мислиш и будуваш?
Как загуби любовта!

Кажи защо се обвиняваш?
Аз знам не си виновен ти.
Защо все още настояваш
от нея, че обичан си?

Вдигни глава и погледни високо-
звездите осветяват есента.
Вникни в сърцето си дълбоко
и виж, че веч я няма любовта.