25 апр. 2012 г., 12:41

Боли

566 0 2

Боли ме,

както тебе те боли.

Кървя, тъй както

ти кървиш.

Не може никой

болката на другия

да разбере.

Не можеш вече

да избираш,

щом сърцето избере.

Рана е -

раздираща,

убиваща

и - вечна.

Ще умреш

и пак ще се родиш.

Но раната остава -

любов към хората

е тя.

Смъртта прощава.

Човекът - не.

Любов към хората -

най - страшната,

най - вечната вина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирилка Пачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Целият ми живот е причина Но и времето около Великден ми помогна...
  • Много чувствено. Имаше ли причина да го напишеш или просто ти дойде вдъхновение на тази тематика?

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...