25.04.2012 г., 12:41

Боли

569 0 2

Боли ме,

както тебе те боли.

Кървя, тъй както

ти кървиш.

Не може никой

болката на другия

да разбере.

Не можеш вече

да избираш,

щом сърцето избере.

Рана е -

раздираща,

убиваща

и - вечна.

Ще умреш

и пак ще се родиш.

Но раната остава -

любов към хората

е тя.

Смъртта прощава.

Човекът - не.

Любов към хората -

най - страшната,

най - вечната вина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Целият ми живот е причина Но и времето около Великден ми помогна...
  • Много чувствено. Имаше ли причина да го напишеш или просто ти дойде вдъхновение на тази тематика?

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....