Боли ме,
както тебе те боли.
Кървя, тъй както
ти кървиш.
Не може никой
болката на другия
да разбере.
Не можеш вече
да избираш,
щом сърцето избере.
Рана е -
раздираща,
убиваща
и - вечна.
Ще умреш
и пак ще се родиш.
Но раната остава -
любов към хората
е тя.
Смъртта прощава.
Човекът - не.
Любов към хората -
най - страшната,
най - вечната вина.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Но и времето около Великден ми помогна...