Боли ме,
както тебе те боли.
Кървя, тъй както
ти кървиш.
Не може никой
болката на другия
да разбере.
Не можеш вече
да избираш,
щом сърцето избере.
Рана е -
раздираща,
убиваща
и - вечна.
Ще умреш
и пак ще се родиш.
Но раната остава -
любов към хората
е тя.
Смъртта прощава.
Човекът - не.
Любов към хората -
най - страшната,
най - вечната вина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
Но и времето около Великден ми помогна...