Боли ме,
както тебе те боли.
Кървя, тъй както
ти кървиш.
Не може никой
болката на другия
да разбере.
Не можеш вече
да избираш,
щом сърцето избере.
Рана е -
раздираща,
убиваща
и - вечна.
Ще умреш
и пак ще се родиш.
Но раната остава -
любов към хората
е тя.
Смъртта прощава.
Човекът - не.
Любов към хората -
най - страшната,
най - вечната вина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
Но и времето около Великден ми помогна...