mylena-stoyanova (Милена Стоянова)
4 6
26 июн. 2020 г., 10:05

Боли ... 

  Поэзия » Философская
768 0 3

Илюзия, вяра, самотно писмо

се блъскат в душата пробита.

Трепери сърцето ми, скита само,

забрави за огън да пита.

 

Прозорците няма да счупи смеха.

Цветя - от тъга, натежали,

се сгушиха в сухата зимна леха,

разбрали, че студ приближава.

 

Сълзите се блъскат във синия мрак -

"Добрите стопани къде са?"

Дори грамофонът попита ме как

оставили са го без песен.

 

Не вярвам, че къшеят хляб не горчи,

а огънят, че е измама.

Прошепват, събудени, мойте очи:

и мама, и татко ги няма!

 

© Милена Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??