Боли ...
Илюзия, вяра, самотно писмо
се блъскат в душата пробита.
Трепери сърцето ми, скита само,
забрави за огън да пита.
Прозорците няма да счупи смеха.
Цветя - от тъга, натежали,
се сгушиха в сухата зимна леха,
разбрали, че студ приближава.
Сълзите се блъскат във синия мрак -
"Добрите стопани къде са?"
Дори грамофонът попита ме как
оставили са го без песен.
Не вярвам, че къшеят хляб не горчи,
а огънят, че е измама.
Прошепват, събудени, мойте очи:
и мама, и татко ги няма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Стоянова Всички права запазени
