25 дек. 2008 г., 19:57  

Боли и от усмивките 

  Поэзия
1101 0 8

Издрах отново листите,

с кърваво мастило ги покрих.

Не ме е страх от мислите.

Нека да съм буря, огън, стих

 

 

Боли и от усмивките,

ръцете си пак восъчно покрих,

със свещи недогаряни 

и със преглътнат вик...

 


 


 

© Преследваща северния вятър Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви...Кат, знам, че знаеш. Митко, има, но понякога изчезва, губи се
  • Боже-е-е-е!!!
  • Боли и от усмивките,

    ръцете си пак восъчно покрих,

    със свещи недогаряни,

    с молитвата за есенен триптих.

    Красиво е!
  • Прекрасно е слънчице!!!
    Бъди винаги "буря,огън,стих..."!!!
    Целувам те!Весели празници!
  • Прекрасна си!Боли и от усмивките дори,но има сила тук,която побеждава болката!!!
  • боли и от усмивките
    ---
    звездите сама ли угасих
    ---
    илюзията ли изкорених
    ---
    Защо ли ми усещането ми е толкова познато... Изключвайки личните "драми", ИСКРЕНО те поздравявам за хубавия стих!!!
  • Нямат изкореняване илюзиите!
    Хубав стих! Талантлива си!
  • Учудвам се как все още не е коментирано...
    "Не ме е страх от мислите."
    Блестяща си!
Предложения
: ??:??