Боли, когато някой си отива
и ти не можеш да го спреш,
боли и тази болка те убива,
а в сърцето ражда се копнеж.
Боли, когато казваш сбогом,
боли, когато търсиш любовта,
а тя отишла си е вече, щом
усещаш във сърцето празнота.
Боли, когато търсиш устни,
които с нежност си целувал,
очите ти остават пусти
и няма кой да ги вълнува.
Боли сърцето твое,
на две разбито от тъга,
за малко милост то се моли,
а всъщност е захвърлено в прахта.
Боли и тази болка дива
не може никой да прогони,
а твоята душа се лута
и остават две сърца самотни.
© Георги Маринов Все права защищены