Боли ме...

Боли ме, боли ме, кажи ми защо?
Защо съм сама и как да избягам?
Боли ме ужасно от проклетото зло,
тази болка сърцето ми стяга!
Боли ме... Спаси ме! Не мога аз вече.
Не мога да дишам, да мисля, да спя.
Усмивката няма я - нещо й пречи,
дните, часовете само броя.
Върни ми времето, боли ме, боли ме!
Дай ми сълзи, с които да плача!
Върни всичко в мен, върни вчера, ВЪРНИ МЕ!
Дай ми сили да вървя, а не да се влача!
Върни ми луната, звездите, небето!
Боли ме! Върни щастието в мен!
Върни ми щастливото време, детето,
за което нов живот е всеки нов ден!
Помогни ми да изляза от дупката черна.
Боли ме! За Бога, боли!
Самотата във мене безмерна
безмилостно, бурно вали!
Нямам живот, нямам и същност.
Само болка, вплетена в лудост.
Искам да избягам, но зная, че всъщност
вече няма спасение, няма и чудо!
Боли ме! За миг поне ме спаси!
Да поема глътка въздух горчив!
Пожарът във мен до днес не се гаси,
животът ми - от страх и болка е див!
Искам да викам, искам сълзи!
Да крещя, да плача и да раздирам!
Болката по моето тяло пълзи.
Боли ме, боли ме, от болка умирам!