27 апр. 2005 г., 21:11

Болка

1.5K 0 3

         Боли ме от коварството и злобата,

         която виждам наоколо всеки ден.

         Дали е генетично, още от утробата

         човек да бъде подъл и студен?

 

         Боли ме от завистта и омразата,

         която проявяваме един към друг...

         Когато виждам как тихо и  зловещо

         се забива нож в гърба – без звук!

        

         Боли ме! Боли ме! И какво от това?

         Нима мога да направя нещо?

         Безсмислени са тези мои слова...

         Да не е така, ще се моля горещо!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Кабакчиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...