Apr 27, 2005, 9:11 PM

Болка

  Poetry
1.5K 0 3

         Боли ме от коварството и злобата,

         която виждам наоколо всеки ден.

         Дали е генетично, още от утробата

         човек да бъде подъл и студен?

 

         Боли ме от завистта и омразата,

         която проявяваме един към друг...

         Когато виждам как тихо и  зловещо

         се забива нож в гърба – без звук!

        

         Боли ме! Боли ме! И какво от това?

         Нима мога да направя нещо?

         Безсмислени са тези мои слова...

         Да не е така, ще се моля горещо!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...