Apr 27, 2005, 9:11 PM

Болка

  Poetry
1.5K 0 3

         Боли ме от коварството и злобата,

         която виждам наоколо всеки ден.

         Дали е генетично, още от утробата

         човек да бъде подъл и студен?

 

         Боли ме от завистта и омразата,

         която проявяваме един към друг...

         Когато виждам как тихо и  зловещо

         се забива нож в гърба – без звук!

        

         Боли ме! Боли ме! И какво от това?

         Нима мога да направя нещо?

         Безсмислени са тези мои слова...

         Да не е така, ще се моля горещо!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...