Apr 27, 2005, 9:11 PM

Болка

  Poetry
1.5K 0 3

         Боли ме от коварството и злобата,

         която виждам наоколо всеки ден.

         Дали е генетично, още от утробата

         човек да бъде подъл и студен?

 

         Боли ме от завистта и омразата,

         която проявяваме един към друг...

         Когато виждам как тихо и  зловещо

         се забива нож в гърба – без звук!

        

         Боли ме! Боли ме! И какво от това?

         Нима мога да направя нещо?

         Безсмислени са тези мои слова...

         Да не е така, ще се моля горещо!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...