Болка
БОЛКА
Във вълчи стъпки нощем стъпвам,
на единак душа в душата скътвам.
В тъмен облак, като зад перде,
Луната скри уплашено лице.
По мене снежни пеперуди кацат,
топят се в опустелите очи -
сърцето - майчиното ме боли.
Ръката ми шамарено изпъдила
дъщерята - непокорна,
сега изтръпва от попилата обида.
Вратата, удавена в очакващо мълчание,
тъгува за усмихнати очи.
Боли, душата ме боли и вие...
Във вълчи стъпки нощем стъпвам,
на единак душа в душата скътвам.
Обичта ми в болка, болката ми обич...
Чумата да ме убие!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илиана Петрова Все права защищены
