27 mar 2009, 12:53

Болка

  Poesía
1.1K 0 13




БОЛКА

 

Във вълчи стъпки нощем стъпвам,

на единак душа в душата скътвам.

В тъмен облак, като зад перде,

Луната скри уплашено лице.

По мене снежни пеперуди кацат,

топят се в опустелите очи -

сърцето - майчиното ме боли.

Ръката ми шамарено изпъдила

дъщерята - непокорна,

сега изтръпва от попилата обида.

Вратата, удавена в очакващо мълчание,

тъгува за усмихнати очи.

Боли, душата ме боли и вие...

Във вълчи стъпки нощем стъпвам,

на единак душа в душата скътвам.

Обичта ми в болка, болката ми обич...

Чумата да ме убие!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...