Mar 27, 2009, 12:53 PM

Болка

  Poetry
1.1K 0 13




БОЛКА

 

Във вълчи стъпки нощем стъпвам,

на единак душа в душата скътвам.

В тъмен облак, като зад перде,

Луната скри уплашено лице.

По мене снежни пеперуди кацат,

топят се в опустелите очи -

сърцето - майчиното ме боли.

Ръката ми шамарено изпъдила

дъщерята - непокорна,

сега изтръпва от попилата обида.

Вратата, удавена в очакващо мълчание,

тъгува за усмихнати очи.

Боли, душата ме боли и вие...

Във вълчи стъпки нощем стъпвам,

на единак душа в душата скътвам.

Обичта ми в болка, болката ми обич...

Чумата да ме убие!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...