БОЛКА
Във вълчи стъпки нощем стъпвам,
на единак душа в душата скътвам.
В тъмен облак, като зад перде,
Луната скри уплашено лице.
По мене снежни пеперуди кацат,
топят се в опустелите очи -
сърцето - майчиното ме боли.
Ръката ми шамарено изпъдила
дъщерята - непокорна,
сега изтръпва от попилата обида.
Вратата, удавена в очакващо мълчание, ...