Mar 27, 2009, 12:53 PM

Болка 

  Poetry
744 0 13




БОЛКА

 

Във вълчи стъпки нощем стъпвам,

на единак душа в душата скътвам.

В тъмен облак, като зад перде,

Луната скри уплашено лице.

По мене снежни пеперуди кацат,

топят се в опустелите очи -

сърцето - майчиното ме боли.

Ръката ми шамарено изпъдила

дъщерята - непокорна,

сега изтръпва от попилата обида.

Вратата, удавена в очакващо мълчание,

тъгува за усмихнати очи.

Боли, душата ме боли и вие...

Във вълчи стъпки нощем стъпвам,

на единак душа в душата скътвам.

Обичта ми в болка, болката ми обич...

Чумата да ме убие!

 

© Илиана Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??