16 мар. 2008 г., 09:25

Болка

783 0 1
 

БОЛКА

 

Заспива земята, просторът заспива

и всичко се готви да спи.

Какво си ми дала? Какво си ми взела?

Та в мен толкоз много боли.

 

Какво бях сгрешил? Какво бе сгрешила?

Нима си простихме дори?

Какво ти отнех, какво ми отнесе?

Та в мен толкоз много боли.

 

Какво съм забравил? Какво си забравила?

В очите напират сълзи.

На тръгване все някой нещо забравя,

а в мен толкоз много боли!

 

Защо се завърна? Нали си отиде?

Без теб аз живях толкоз дни.

Аз всичко ти дадох, ти всичко ми взе!

Какво в тебе толкоз боли?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Получаваш шест от мен. Красиво написан стих, не спирай да се развиваш. Винаги може и още, дори и да е невероятно като това тук!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....