16.03.2008 г., 9:25

Болка

785 0 1
 

БОЛКА

 

Заспива земята, просторът заспива

и всичко се готви да спи.

Какво си ми дала? Какво си ми взела?

Та в мен толкоз много боли.

 

Какво бях сгрешил? Какво бе сгрешила?

Нима си простихме дори?

Какво ти отнех, какво ми отнесе?

Та в мен толкоз много боли.

 

Какво съм забравил? Какво си забравила?

В очите напират сълзи.

На тръгване все някой нещо забравя,

а в мен толкоз много боли!

 

Защо се завърна? Нали си отиде?

Без теб аз живях толкоз дни.

Аз всичко ти дадох, ти всичко ми взе!

Какво в тебе толкоз боли?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Получаваш шест от мен. Красиво написан стих, не спирай да се развиваш. Винаги може и още, дори и да е невероятно като това тук!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...