Тихо моята болка в сърцето се влива,

промъква се бавно, болезнено жива.

Поема ме в своите груби ръце

и мойто момичешко нейно сърце

се пълни с кръв! В нейния плен

усещам - тя е по-силна от мен.

Трепереща болка завладява ме цяла

и чувствам как мойта душа е прояла.

Знам, страстно ни обгърна нощта

и нито ти, нито аз можах да устоя

на тази примамлива, сладка заблуда,

заради която сега съм по-чужда, по-друга.

Не аз, не ти - тази болка е виновна.

Тя ни подмами в целувка отровна.

Примамени двама в едно да се слеем,

да искаме вечно така да живеем.

Аз, тази болка. Махни се! Махни се!

Не оставай при мене. Върви си!