Тихо моята болка в сърцето се влива,
промъква се бавно, болезнено жива.
Поема ме в своите груби ръце
и мойто момичешко нейно сърце
се пълни с кръв! В нейния плен
усещам - тя е по-силна от мен.
Трепереща болка завладява ме цяла
и чувствам как мойта душа е прояла.
Знам, страстно ни обгърна нощта
и нито ти, нито аз можах да устоя
на тази примамлива, сладка заблуда,
заради която сега съм по-чужда, по-друга.
Не аз, не ти - тази болка е виновна.
Тя ни подмами в целувка отровна.
Примамени двама в едно да се слеем,
да искаме вечно така да живеем.
Аз, тази болка. Махни се! Махни се!
Не оставай при мене. Върви си!
© Аксиния Йолова Todos los derechos reservados