silvia0505 (Силвия Кръстева)
38 92
30 июн. 2011 г., 11:54

Болка 

  Поэзия » Гражданская
708 0 6

Когато чуя воя на сирените,

за болката задавам си въпроси.

До толкова ли с нея вече свикнахме,

че се оказахме невероятно"боси"?

 

И чуждото страдание докосва ли

душите ни, опръхнали от злобата,

или с насмешка гледаме на хората,

изтеглили със жребия - прокобата?

 

Какво ли трябва малко пò човеци да сме?

Да спреш и да помогнеш, ще боли ли?

"Какво ми пука! - чувам те да казваш,

че мен в борбата някой подкрепи ли?

 

И викове раздираха душата ми,

и болката пронизваше ме гадно...

Но никой не почука на вратата ми,

да стопли челото ми хладно."

 

Това ли те направи злобен? - аз те питам,

че никой твоята душа не сгря,

или това е оправдание, което

пробутваш ми го, уж да разбера?

 

А болката случайно ли я срещна,

на нищо ли не те научи тя?

Когато помощ трябваше ти спешно,

ритника ли почувства в челюстта?

 

Света, в който си, такъв ли го желаеш?

Агония и тежка самота...

С любов се болката лекува, знаеш,

не с удари "под кръста" и в гърба.

 

Да спреш е време да се защитаваш вече,

че права съм, прекрасно го разбра.

Огледай се и помисли, човече!

Нима не чуваш своята душа?

 

Тя приказка разказва за живота,

с любов към ближния, без суета.

Макар и да я следваш, с неохота,

при Бог те води тя и любовта.

 

 

© Силвия Кръстева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??