Когато чуя воя на сирените,
за болката задавам си въпроси.
До толкова ли с нея вече свикнахме,
че се оказахме невероятно"боси"?
И чуждото страдание докосва ли
душите ни, опръхнали от злобата,
или с насмешка гледаме на хората,
изтеглили със жребия - прокобата?
Какво ли трябва малко пò човеци да сме?
Да спреш и да помогнеш, ще боли ли?
"Какво ми пука! - чувам те да казваш,
че мен в борбата някой подкрепи ли? ...