Болка
Когато чуя воя на сирените,
за болката задавам си въпроси.
До толкова ли с нея вече свикнахме,
че се оказахме невероятно"боси"?
И чуждото страдание докосва ли
душите ни, опръхнали от злобата,
или с насмешка гледаме на хората,
изтеглили със жребия - прокобата?
Какво ли трябва малко пò човеци да сме?
Да спреш и да помогнеш, ще боли ли?
"Какво ми пука! - чувам те да казваш,
че мен в борбата някой подкрепи ли?
И викове раздираха душата ми,
и болката пронизваше ме гадно...
Но никой не почука на вратата ми,
да стопли челото ми хладно."
Това ли те направи злобен? - аз те питам,
че никой твоята душа не сгря,
или това е оправдание, което
пробутваш ми го, уж да разбера?
А болката случайно ли я срещна,
на нищо ли не те научи тя?
Когато помощ трябваше ти спешно,
ритника ли почувства в челюстта?
Света, в който си, такъв ли го желаеш?
Агония и тежка самота...
С любов се болката лекува, знаеш,
не с удари "под кръста" и в гърба.
Да спреш е време да се защитаваш вече,
че права съм, прекрасно го разбра.
Огледай се и помисли, човече!
Нима не чуваш своята душа?
Тя приказка разказва за живота,
с любов към ближния, без суета.
Макар и да я следваш, с неохота,
при Бог те води тя и любовта.
© Силвия Кръстева All rights reserved.
