Сърцето от болка сковано бе,
и при всяка мисъл за теб се раздираше на две,
и макар, че любовта си към теб да погреба се опитах,
лъжата 'Не я обичам вече!' ме предаде,
въпреки че само на нея аз разчитах...
Тогава бе така и сега не е по-различно,
все още те сънувам,
о, не е ли трагично?!
Накъдето и да погледна изникваш ти,
ти и нашите мечти,
които ни бяха отнети...
тъжно е, не мислиш ли?