Sep 8, 2011, 6:31 PM

Болка

  Poetry » Love
912 0 0

Сърцето от болка сковано бе,
и при всяка мисъл за теб се раздираше на две,
и макар, че любовта си към теб да погреба се опитах,
лъжата 'Не я обичам вече!' ме предаде,
въпреки че само на нея аз разчитах...
Тогава бе така и сега не е по-различно,
все още те сънувам,
о, не е ли трагично?!
Накъдето и да погледна изникваш ти,
ти и нашите мечти,
които ни бяха отнети...
тъжно е, не мислиш ли?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йо Хейтс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...