Когато още те очаквах,
душата ми гореше в луда страст,
болеше, да, наистина болеше,
но болката обичах аз.
Когато вече бе до мене,
истински щастлива бях тогаз,
болеше, но беше поносимо
и болката минаваше от раз.
Сега, когато теб те няма,
душата ми от скръб гори,
боли от страшната измама
и от истината пак боли.
Дните бързо отминават,
животът продължава да тече,
но болката навек остава
дълбоко в моето сърце.
© Деница Все права защищены