9.12.2012 г., 12:01

Болка

1.1K 0 3

Когато още те очаквах,

душата ми гореше в луда страст,

болеше, да, наистина болеше,

но болката обичах аз.

 

Когато вече бе до мене,

истински щастлива бях тогаз,

болеше, но беше поносимо

и болката минаваше от раз.

 

Сега, когато теб те няма,

душата ми от скръб гори,

боли от страшната измама

и от истината пак боли.

 

Дните бързо отминават,

животът продължава да тече,

но болката навек остава 

дълбоко в моето сърце.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...