Когато още те очаквах,
душата ми гореше в луда страст,
болеше, да, наистина болеше,
но болката обичах аз.
Когато вече бе до мене,
истински щастлива бях тогаз,
болеше, но беше поносимо
и болката минаваше от раз.
Сега, когато теб те няма,
душата ми от скръб гори,
боли от страшната измама
и от истината пак боли.
Дните бързо отминават,
животът продължава да тече,
но болката навек остава
дълбоко в моето сърце.
© Деница All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
