Когато още те очаквах,
душата ми гореше в луда страст,
болеше, да, наистина болеше,
но болката обичах аз.
Когато вече бе до мене,
истински щастлива бях тогаз,
болеше, но беше поносимо
и болката минаваше от раз.
Сега, когато теб те няма,
душата ми от скръб гори,
боли от страшната измама
и от истината пак боли.
Дните бързо отминават,
животът продължава да тече,
но болката навек остава
дълбоко в моето сърце.
© Деница All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
