Когато затворя очи виждам теб и красивото ти лице

А когато ги отворя ми се иска да не го бях правил

Когато вечер сам в леглото си лежа

Нагоре протягам ръка

Опитвайки се да стигна небето

Мечтаейки да докосна и морето

Но без теб не е същото

Вървя по улицата и вятъра в косите си усещам

Леко притварям очи и отново за теб се сещам

Ти отново си в мислите ми там

Отварям  очи и виждам за жалост че съм сам

В огледалото вкъщи поглеждам

За малко глава навеждам

Изправям се и пак се вглеждам

Виждам изражението ти точно зад мен

Обръщам се рязко

И за пореден път се убеждавам че този образ е нереален

Но всеки път го правя сякаш ти си там наистина

Когато лежа на тревата и гледам небето меланхолично

Отново виждам теб и погледа ти

Гледаш ме толкова безразлично

От дървото до мен пада листо върху дланта ми

За миг си помислям че това е твоята ръка която ме хваща

Бързо изправям се осъзнавам се и от мъка

По земята започвам да дращя

Падам на колене и силно викам в нощта

Но защо ли го правя като не ме чува дори и смъртта

От непоносимата мъка и болка лягам отново на тревата

Но този път горчиво плачех

И по тревата нещастен се влачех

Силен и суров вятър завя

След това и пороен дъжд заваля

Аз не почуствах студа

Но най-сетне почувствах смъртта

Дали са свързани с любовта

Аз не знаех това

Но след като бях опитал от сладостта на едното

Сега щях да опитам и от сладостта на другото

За жалост бях изгубил любовта

Но сега щях да спечеля смъртта

Не ми оставаше много

Но отново единственото за което си мислех беше

ТИ

Ти и красивите спомени които бяхме имали

И които с вятъра полека си бяха заминали

В мрака потънах накрая

И не бях сигурен дали ще отида във рая

И ако отида дали ще те видя  там

Или отново ще се скитам сам

Накрая се простих със живота

Но не знаех от какво съм мъртъв

Удавен от дъжда

Или удавен от сълзи