Болка
БОЛКА
Изгорях, любов моя.
Претопих се и чаках,
че за мене светът
свидна люлка ще стане.
Недочаках и слях се
с тишината и мрака.
Със дъгата облях се
и със морския пясък...
И сега като перла съм
в огърлица разкъсана -
още скъпа и бляскава,
но самотна и търсеща.
Не загубих душата си
сред безвремие и бързане,
не пожалих съдбата си,
в мене пусто и тъжно е.
Де да можех сърцето си
да каля с достолепие.
Да развържа ръцете си -
смелостта ми къде ли е?
А не спрях се пред никого.
Не простих и на себе си.
Беззащитна отивам си
да се слея със времето...
Изгорях, любов моя.
Претопих се и чаках,
че за мене светът
свидна люлка ще стане.
Недочаках и слях се
с тишината и мрака.
Със дъгата облях се
и със морския пясък...
И сега като перла съм
в огърлица разкъсана -
още скъпа и бляскава,
но самотна и търсеща.
Не загубих душата си
сред безвремие и бързане,
не пожалих съдбата си,
в мене пусто и тъжно е.
Де да можех сърцето си
да каля с достолепие.
Да развържа ръцете си -
смелостта ми къде ли е?
А не спрях се пред никого.
Не простих и на себе си.
Беззащитна отивам си
да се слея със времето...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дияна Иванова Все права защищены
