dezmond (Дияна Иванова)
28 10
5.10.2008 г., 13:29 ч.

Болка 

  Поезия » Любовна
959 0 2
            БОЛКА


 Изгорях, любов моя.
 Претопих се и чаках,
 че за мене светът
 свидна люлка ще стане.

 Недочаках и слях се
 с тишината и мрака.
 Със дъгата облях се
 и със морския пясък...

 И сега като перла съм
 в огърлица разкъсана -
 още скъпа и бляскава,
 но самотна и търсеща.

 Не загубих душата си
 сред безвремие и бързане,
 не пожалих съдбата си,
 в мене пусто и тъжно е.

 Де да можех сърцето си
 да каля с достолепие.
 Да развържа ръцете си -
 смелостта ми къде ли е?

 А не спрях се пред никого.
 Не простих и на себе си.
 Беззащитна отивам си
 да се слея със времето...

© Дияна Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??