valya_official (Valya Тodorova)
80 1025
16 авг. 2017 г., 08:17  

Болка 

  Поэзия » Гражданская
478 0 7

Пак е лято и завръщам се на село.
Любимото, където детството ми мина.
Да си върна туй, което времето е взело.
Да се стопля пак,

                   преди да си замина.
Улиците мили, сега са пусти, прашни.

Гасне радостта ми. Къде е моето селце?
Гледката е потресаващо ужасна.
Като филм на ужасите – 

                   място без сърце.

Разплаках се! А беше толкова прекрасно
да се търкалям по зелената трева.
А сега – умиращо! Безжизнено и страшно.
От всяка улица, 

                    усмихва се смъртта.
Асмите край шосето паяжини точат.
Болно куче влачи счупени нозе.
А къщите – като надгробни плочи,
ревниво пазещи

                    умрели светове.

Вятърът повява, тежко влачи,
избледнели спомени, далечни гласове.
На праг порутен една женица плаче.
Тъжен поглед.

                     Гаснещо лице.
И тя е майка, уморената орлица.
Самотно страда майчиното ѝ сърце.
Вдига поглед от очукана паница.
Сълза избърсва

                     със треперещи ръце.

Деца отгледала е – трима сина.
И дъщеря люляла е в нозе.
Не ги е виждала от толкова години...
Душата майчина  

                     кърви, бере.
Болката ѝ в ляво е безкрайна.
С надежда чака ги, а те – далече.
Живеят във палати многостайни,
но за нея

                    нямат място вече.

Безмълвно, жално стича се сълза.
Някога за  тях била е мама.
А сега самотна, изоставена душа.
Давеща се в

                   самота голяма.
Погребана е жива старата женица.
Влачат с кучето последните си часове.
Няма кой да им даде трошица.
Няма кой дори

                   и да ги погребе.

 

     Август 2017     В.Тодорова

© Valya Тodorova Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Марги и Албена. Оценявам компетентното ви мнение.
  • О, Валя! Разплаках се! Толкова жестоко ме жегна! Направо ми направи рана! Но си права! Точно такава е реалността!
  • Много ми хареса, Валя! Силно, затрогващо!... Поздравявам те!
  • Така е. Забравяме си родителите и това е много тежко и болно.
  • Жалко, не е единствена. Много стари хора мизерстват по селата, а имат деца - без сърца!
  • Да Велин, много болка наистина. Благодаря.
  • Много тъжно. И за съжаление има много такива селца. А стихът е толкова красив, пейзажно тъжен...
Предложения
: ??:??