Болка
Пак е лято и завръщам се на село.
Любимото, където детството ми мина.
Да си върна туй, което времето е взело.
Да се стопля пак,
преди да си замина.
Улиците мили, сега са пусти, прашни.
Гасне радостта ми. Къде е моето селце?
Гледката е потресаващо ужасна.
Като филм на ужасите –
място без сърце.
Разплаках се! А беше толкова прекрасно
да се търкалям по зелената трева.
А сега – умиращо! Безжизнено и страшно.
От всяка улица,
усмихва се смъртта.
Асмите край шосето паяжини точат.
Болно куче влачи счупени нозе.
А къщите – като надгробни плочи,
ревниво пазещи
умрели светове.
Вятърът повява, тежко влачи,
избледнели спомени, далечни гласове.
На праг порутен една женица плаче.
Тъжен поглед.
Гаснещо лице.
И тя е майка, уморената орлица.
Самотно страда майчиното ѝ сърце.
Вдига поглед от очукана паница.
Сълза избърсва
със треперещи ръце.
Деца отгледала е – трима сина.
И дъщеря люляла е в нозе.
Не ги е виждала от толкова години...
Душата майчина
кърви, бере.
Болката ѝ в ляво е безкрайна.
С надежда чака ги, а те – далече.
Живеят във палати многостайни,
но за нея
нямат място вече.
Безмълвно, жално стича се сълза.
Някога за тях била е мама.
А сега самотна, изоставена душа.
Давеща се в
самота голяма.
Погребана е жива старата женица.
Влачат с кучето последните си часове.
Няма кой да им даде трошица.
Няма кой дори
и да ги погребе.
Август 2017 В.Тодорова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valya Тodorova Всички права запазени
