5 апр. 2024 г., 17:06

Болка

513 0 0

Болка

 

Ех, защо ли болката не спира,

защо ли все във нищо не върви?

Животът толкова ме депресира

и толкова жестоко ме боли.

 

Водата не утолява, а ме дави

аз съм насред бурята в океана.

Защо доброто винаги се бави,

защо е тази вечна рана?

 

И огън има, но не топли,

сякаш всеки ден горя на клада.

Няма кой да чуе моите вопли

Господи, защо съм в Ада!?

 

Стига вече, искам сили, 

надежда имам, но умира. 

Мечтите вече са прогнили,

а любовта не се намира.

 

 

04.03.2024 г.

гр. Велинград

11:50 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Айлин Мустафа Еврен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...