5 апр. 2024 г., 17:06

Болка

505 0 0

Болка

 

Ех, защо ли болката не спира,

защо ли все във нищо не върви?

Животът толкова ме депресира

и толкова жестоко ме боли.

 

Водата не утолява, а ме дави

аз съм насред бурята в океана.

Защо доброто винаги се бави,

защо е тази вечна рана?

 

И огън има, но не топли,

сякаш всеки ден горя на клада.

Няма кой да чуе моите вопли

Господи, защо съм в Ада!?

 

Стига вече, искам сили, 

надежда имам, но умира. 

Мечтите вече са прогнили,

а любовта не се намира.

 

 

04.03.2024 г.

гр. Велинград

11:50 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Айлин Мустафа Еврен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...