5.04.2024 г., 17:06

Болка

525 0 0

Болка

 

Ех, защо ли болката не спира,

защо ли все във нищо не върви?

Животът толкова ме депресира

и толкова жестоко ме боли.

 

Водата не утолява, а ме дави

аз съм насред бурята в океана.

Защо доброто винаги се бави,

защо е тази вечна рана?

 

И огън има, но не топли,

сякаш всеки ден горя на клада.

Няма кой да чуе моите вопли

Господи, защо съм в Ада!?

 

Стига вече, искам сили, 

надежда имам, но умира. 

Мечтите вече са прогнили,

а любовта не се намира.

 

 

04.03.2024 г.

гр. Велинград

11:50 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Айлин Мустафа Еврен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...