5.04.2024 г., 17:06

Болка

511 0 0

Болка

 

Ех, защо ли болката не спира,

защо ли все във нищо не върви?

Животът толкова ме депресира

и толкова жестоко ме боли.

 

Водата не утолява, а ме дави

аз съм насред бурята в океана.

Защо доброто винаги се бави,

защо е тази вечна рана?

 

И огън има, но не топли,

сякаш всеки ден горя на клада.

Няма кой да чуе моите вопли

Господи, защо съм в Ада!?

 

Стига вече, искам сили, 

надежда имам, но умира. 

Мечтите вече са прогнили,

а любовта не се намира.

 

 

04.03.2024 г.

гр. Велинград

11:50 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Айлин Мустафа Еврен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...