Болка
Пак сълзи се стичат по моето лице,
пак душата ми вьв скръб е обляна,
пак боли го моето сьрце
и пак само болка ми остана!
Болка, толкоз силна и тъй самотна,
поглъщаща моята душа,
отнемайки ми лесно радостта
и взимайки ми ВСИЧКО, което имам на света!
Самотен съм сега в нощта,
толкова самотен, че ще умра,
ще умра мила....да,
но с твоята ръка във моята СЕГА!
Къде си мила ти?...
С кого си мила сега?...
Моля те при мене се вьрни,
липсваш ми, моля те, ЕЛА!
Мъжка сьлза...да,
тя е за тебе, мила...,
но как да я изтриеш ти сега...
като си тъй далече, нейде във нощта!
Вече и сьнят ми бяга от мен,
но се надявам, че някой ден
ти ще си само с мен,
и то ЗАВИНАГИ само с мен!
Болката не мога да напиша тук,
няма начин да я изразя.
Нямам сили...аз съм до тук
и по добре да умра!
Да умра...но не сега
и не така,
а да легна, мила...
между тебе и смъртта!
И въпреки,че не мога да дишам вече аз,
че студ сковал е моят ТОПЬЛ ден,
докосвам те пак вьв захлас..
и ти казвам......
"Мила, ти си ВСИЧКО за мен!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Все права защищены
