27 июл. 2015 г., 14:37

Болка е

529 0 9

Бях добър и съгласявах се

за всичко.

Бях добър, но в миг един

събудих се от сън измислен.

И не от друг, от мене сътворен...

От мен на живо изживян.

 

Нима това е начинът, по който

съдбата своя да прокудя аз?

И да съм далече от себе си

избягал.

Избягал от собственото аз...

 

Тогава срещу себе си

въстанах.

Захвърлих свойте мечти.

Задрасках моето в сърцето.

Защото промених се

с чуждите лъжи!

 

Болка е, когато си самотен...

Болка е и няма сън.

Аз пак съм втренчен във

небето!

Всемирът ни за сладък сън.

 

Болка е!?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В самотата има лоши, но също така и добри неща! Само в самотата човек се опознава истински и размисля за всичко което е правил и прави.... Най-силния човек е този който продължава гордо напред въпреки, че е сам! Макар понякога да ни коства и години да намерим този силен човек в себе си.... До някъде съм съгласен с Анабел, но понякога когато не намираме щастието сами си мислим, че с някой друг ние ще сме наистина щастливи! Поздравления, Ачо! Хареса ми!
  • Да найстина е така!!!Живота продължава по своят монотонен път!
    Ан!!!Миночка!!!
  • Въпреки болката,животът продължава!
  • До болка вярно!!!Казват че трябва да прощаваме но прошките променят човек с времето!А човек се ражда грешник и омира като такъв!
    Благодаря за коментара- насето 88
  • "Защото промених се с чуждите лъжи." Колко точно казано...
    Понякога хората не осъзнават колко сме зависими от тях,колко лесно могат да ни наранят с някоя лъжа...и това да ни промени завинаги.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...